Слушането е задължително условие за успешна комуникация. То също така е спрягано като един от най-мощните инструменти, които трябва да владее успешният лидер. Не е изненадващо, че китайският символ за чуване се състои от няколко компонента:

• Ухо = Това, което чувате
• Фокусирано внимание = Отнасяйте се към събеседника си сякаш е цар
• Очи = Вглеждайте се така, сякаш имате десет очи
• Вие = Слушайте с внимание
• Сърце = Слушайте също със сърцето си (в допълнение на слуха и зрението)

Хората, които се вслушват, са способни да изграждат и поддържат надеждни взаимоотношения.

Маркетинговите експерти, които активно се вслушват и чуват клиентите, ще са способни да:

• развиват продуктите и услугите по най-добрия начин, за да отговорят на търсенето и да постигнат максимален обем продажби
• изберат най-подходящия комуникационен и търговски канал, за да достигнат до целевата аудитория
• разпространят правилното рекламното съобщение
• образуват атрактивни, но и рентабилни ценови нива
• победят конкуренцията с минимални усилия
• открият и популяризират успешно уникалното предимство на компанията на съответния пазар.

Важно е обаче да имате предвид разликата между Слушане и Чуване.

Слушането се отнася до звуците, които долавяте, докато чуването изисква повече от това: изисква чувство, фокус и разбиране, основано на познание и анализ. Чуването означава да се обърне внимание не само на звуците, но и на фините знаци и скритото значение на протичащите процеси и действия. Всеки маркетингов експерт "трябва да се научи да се вслушва в сърцата на клиентите, за да чуе техните чувства без да са ги разкрили, болките им преди да бъдат изразени и оплакванията им, преди още да са ги изговорили, и да се надява да вдъхне увереност в клиентите си, да разбере кога нещо не е наред и да отговори на истинските нужди на пазара".

Вслушването в клиентите и пазара от маркетингова гледна точка означава не само следенето на конкуренцията, анализиране на справките за потребление, разчитане на резултатите от пазарните проучвания, но и по-задълбочено разбиране за изискванията на клиентите и техните неудовлетворени нужди, предвиждане на тенденции, които са били немислими до този момент, създаване на правилните връзки между продукт, цена, пазар, промоция и хора.

С други думи, това означава да можеш да чуваш неизказаното. Ето една древна китайска история, която обяснява какво точно означава тази способност и как да се постигне това толкова важно маркетингово просветление:  

Звукът на гората

Много отдавна, през III век от н.е., цар Цао изпратил сина си, принц Тай, в храма, за да се учи от великия учител Пан Ку. Тъй като принц Тай е предопределен да наследи баща си като цар, Пан Ку трябвало да преподава на момчето основите на доброто управление. Когато принцът пристигнал в храма, учителят го изпратил сам в гората Минг-Ли и му заръчал да се върне след една година и да опише звука на гората. 

Когато принц Тай се завърнал, Пан Ку поискал от него да опише всичко, което е успял да чуе. „Учителю,“ отвърнал принцът „чух кукувиците да пеят, шумоленето на листата, песента на колибри, цвъртенето на щурците, повеят на тревата, жуженето на пчелите и шепота на вятъра.“ Когато принцът свършил, учителят му казал да се върне в гората, за да провери какво още може да чуе. Принцът се озадачил, нима не бил разпознал вече всички тези звуци?

В продължение на дни и нощи младият принц седял сам в гората и слушал, но не успял да чуе други звуци освен тези, които вече бил чул. Една сутрин, когато принцът седял мълчаливо под дърветата, започнал да различава слаби звуци, различни от всичко, което някога бил чувал. Колкото по-внимателно слушал, толкова по-ясни ставали звуците. Усещане за просветление обгърнало момчето. „Това трябва да са звуците, които Учителят ми пожела да чуя“ помисли той.

Когато принц Тай се върнал в храма, Учителят го попитал какво още е  успял да чуе. „Учителю,“ отвърнал принцът с благоговение, „когато слушах най-внимателно, чух това, което не може да бъде чуто - звукът от разпукването на цветята, звукът на слънцето докато загряваше земята и звукът на тревата, пиейки утринната роса.“ Учителят кимнал одобрително. „Да можеш да чуеш нечуваното“, отбелязал Пан Ку, „е необходимо качество, за да си добър владетел. Защото само когато един владетел се е научил да се вслушва внимателно в сърцата на хората, за да чуе техните чувства без да са ги разкрили, болките им преди да бъдат изразени и оплакванията им, преди още да са ги изговорили, само тогава може да се надява да създаде доверие у хората, да разбере кога нещо не е наред и да отговори на истинските нужди на своите поданици. Провалът на държавите идва, когато лидерите слушат само повърхностни думи и не проникват дълбоко в душите на хората, за да чуят истинските им мнения, чувства и желания".